| Страницата е в разработка |
 |
|
Пианото като съдба… Петгодишнината на пианистичната школа „Алегра“ ни дава чудесен повод да хвърлим светлина върху личността на Кети Арабова. На мен самата – да изразя на глас всичко онова, което чувствам и мисля за нея. Защото малко са поводите за внимание към интересния човек в нашия град и в нашето време. Винаги съществува реална опасност той да остане в студената сянка на всеобщата разсеяност. Мълчалива, усамотена, с малко дръпнат характер, Кети за мен е откритие! Не само защото постига страхотни резултати в обучението на децата, а и защото в нея има нещо особено, неповторимо, странно, и дори необяснимо. За нея пианото и педагогическата работа с деца са съдба, изчерпваща цялата и личност! Единствено възможна, избрана веднъж и завинаги… Задавам си въпроса защо е станало така.? Търся и намирам отговор в онази Варна на 50-те години, когато се ражда и тръгва по своя път едно малко момиченце. Може би много пъти съм минавала покрай тяхната къща. И до сега се намира зад бившата девическа гимназия. Белокаменна варненска къща, с много рози в дворчето.”О, розите в нашето дворче! За тях се грижеше мама, подрязваше ги, тореше ги. Бяха чудесни. Моите учители с нетърпение очакваха 24 май, за да получат от мен букет градински рози. Очакваха моя букет с розите на мама.” Може би безброй пъти съм минавала покрай къщата с розите. Знаете ги, помните ги тези типични варненски къщи. Прозорците светят…зад перденцата има живот… Разсипват се звуци на пиано. Някаква сянка се мярва. Навежда се над детето. Това е сянката на Веска Арабова – гимназиална учителка по история. А на пианото свири нейното единствено момиченце – Кети. „Кети, Кети, излизай да играем!” викат я децата от махалата. Мами я уличката с цъфналите липи. Децата играят на дама, на лимки – малки стъклени топчета… Но Кети не излиза. Кети свири на пианото. „Боже, колко ми се играеше на улицата!… Но мама много държеше да свиря. Свирех по няколко часа на ден. Чак сега я разбирам. Сега, когато работя с деца. Детето пианист трябва да има характер, да се учи на труд, на воля, на устойчивост, на преданост към пианото. Дори когато навън тържествува лятото, дори когато непрекъснато чува щастливите гласове на играещите деца. Ти си в друг свят, в друго измерение“. Ето я Кети на 12-13 години. Височко девойче, изведнъж изтеглило се нагоре… Стои пред леглото на Веска. Тази необикновена жена гасне в една софийска болница. Иска, настоява в последния си час да даде дума, че никога няма да остави пианото. Че ще учи в музикалното училище и никъде другаде. Че ще продължи да учи музика нагоре и нататък, „Прегърна ме, целуна ме, свали от ръката златния си часовник и ми го подаде. На другия ден, след този съдбовен като в гръцка трагедия разговор, си отиде… Плачех и свирех. Дадох и дума тогава, а дадената дума трябва да се изпълнява…”… … О! Старите варненски къщи… забелязали ли сте как по вечерно време светят прозорците им? Разсипват се звуци на пиано. Някаква сянка се мерва. Навежда се над детето. Детето, което свири… Ами това е! Обичам те, Кети Сия„
|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Пет години с Кети
Като приказка чудна, неизказана преминаха годините във школата. Пет години! Много сме пораснали – малка сякаш остана само залата.
Пламват рози и звезди в този час на таланти. Палави пръстчета по клавишите чисти летят. Скъпа Кети, даде ни толкова много, прости ни за грешките! Може би от тях те боли?
Бяхме толкова малки – невинни и светли като ангели и всички само с по едно крило. Но ти ни прегърна и заедно с теб излетяхме към нашите бляскави, детски – блаженни мечти!
Кети, ние сме твоите малки големи таланти Пет години към теб и към школата тичаме. Ела скъпа наша, седни! Чуй какво ще ти кажем: БЛАГОДАРИМ ТИ МИЛА КЕТИ! НИЕ ТЕ ОБИЧАМЕ! от твоите ученици от школа „Алегра“ 28.05.2010г. Варна |
 |
 |
 |
| Голяма изненада предизвика стихотворението, написано от бабата на малката Марги за празника! Марги го изрецитира с най-звънливото гласче:
На любимата ми школа
Днес е много хубав ден имаме си ден рожден! Всички днес ни поздравяват и по нещо пожeлават.
В наща школа всеки час искам да съм с Кети аз! Тя със радост е сред нас Много искам да съм като нея аз!
Торта с пет свещички ще запалим днеска всички Ех , че хубав, хубав ден! Школата ни има ден рожден!
|
 |
