Измина още една учебна година за младите европейци от школа по ГО „Европейски мост”. По традиция изпращаме нашите абитуриенти по най- добрия начин.Както първият, така и последният учебен ден се посрещат с трепет и вълнение. Днес петима млади хора поемат по своя самостоятелен път и всичко е в техните ръце. Важно е да поемат пътя на доброто, на истината, на съзиданието, на упоритост в усвояване на новите знания във висшите учебни заведения, които ще им отворят вратите за постигане на целите им.
Имаше сълзи, усмивки, прегръдки, подаръци…Питката с шарена сол беше като послание към абитуриентите –всички да бъдат необходими като хляба и да не забравят традициите и българското. Крис, който миналата година завърши обучението си в школата и сега е студент в Абардиин, се погрижи за приятните емоции на Софи, Криси, Люба, Мира и Найден, като изработи, с много любов и умения, красиви оригами и надписа картички на арабски, на езика, който изучава в университета.
Празникът уважиха и нашите добри приятели от СУ „Проф. д-р Иван Шишманов” и техни учители.
Специален гост беше и Оливър от Берлин, който стана почетен член на школата след гостуването си при европейците.
Завършването на 12. клас е съпроводено с цяла плеада от събития – матури, балове, изпращания, раздели. Последната думичка сякаш най-много ни кара да искаме една машина на времето, с която за малко отново да сме на 15 и тийнейджърството да ни предстои. На 8. юни Долорес Коева бе нашата машина на времето – за 1 час в концертна зала на Младежки дом тя сякаш натисна копчето „пауза“ и ни върна в мига, в който за пръв път прекарачихме портите на ОДК- Варна и се докоснахме до магията „Европейски мост“. Макар времето да беше спряло, животът кипеше. Изкуство и наука се сляха в едно и доказаха, че всъщност никога не са се разделяли – танците на балерините от школа по балет „Вива Денс“ и „Балет,“ както и музикалните поздрави на Михаела, Вики и Криси от „Сребърни звънчета“ се вписаха така плавно в вашето европейско семейство и своеобразно обединиха танците и пеенено със самосъзнанието на един млад европейски гражданин. Ритуално присъстваше и погача със сол – разчупването и отхапването от традиционния хляб ни върна към старите християнски традиции, но и към началото на нещо ново и вълнуващо. Имахме честта символично да залепим своите звезди върху синьото пано на „Европейски мост“. Машинана на времето може да не съществува, но спомените ни винаги ще ни отвеждат към петъците, които нетърпеливо дочаквахме, за да прекараме следобедите в дискусии и дебати. В бъдещето си отново виждаме европейското си семейство и приятелите, които са част от него. И така, гледайки шестте звездички върху паното на „Европейски мост“, обещаваме да греем на него вечно, защото огънчето, което Долорес Коева запали у сърцата ни, е по-силно и от олимпийския огън, то ни дава сила, увереност и любов.
Изпращането ни, като випуск 2017, от школа „Европейски мост“ към ЦПЛР- ОДК, Варна беше едно от най-вълнуващите ни преживявания заедно. Натрупаният с времето ни в школата опит ще бъде наш ориентир в бъдещето ни. Всичко. което добихме от активното си участие в школата –работата в екип, способността да изразяваме своята позиция, мнение и да отстояваме това, в което вярваме, ще ни гарантира място на достойни млади европейци в света, който ни очаква.
Люба Желева
На добър час, пораснали момичета и момчета!
