ЧОВЕК ИЗБИРА САМО СЕБЕ СИ
Понятието човек в психологията се идентифицира с биологичния вид разумен човек. Думата човек обединява всички хора, живеещи на земята.
Човешкият живот, включително и най- незначителният,който притежава само измеренията на привидното и тривиалното, се дължи на определен избор.Съзнателно или не човек избира себе си, човешката си участ, това, което иска да бъде в този свят.
Всеки човек се стреми да изгради идеалния образ за самия себе си. Да преосмисли своя път и да изгради своя характер така че да бъде полезен за обществото,в което живее.Желае да бъде свободен,защото живот без свобода е нищо. Но въпросът за човешката свобода е свързан с отговорността пред другите. Свободата е отговорност. И ако се стремим към нея, ние се стремим към доброто. Учим се да поемаме и разсъждения, да докажем правотата на идеите си…. И това е така само защото ни се иска да изберем себе си ,да се наложим в този свят с нашите мисли, отговорности,да изграждаме характера си, да каляваме волята си. А животът е най- голямата ценност. Той е дар за човека и от него зависи как ще бъде изживян. Важно е личността да бъде водена от собствената си сила,да съумее да съхрани най-ценното човешко право – свободата. А свободата е човешката надежда, ново начало, светлина,предвещаваща нещо добро и красиво в забързаното ежедневие.Свободата трябва да върви заедно с мен.Нужно ми е да се чувствам свободна, като волна птица и да вземам решенията сама. Вярвам, че съм пораснала вече достатъчно, за да оценявам кое е добро и кое – зло.Свободна трябва да се чувствам, когато подчинявам живота си на добродетели като честност,доброта,истина,уважение към човека. Иска ми се свободата в моя ден да се определя от вярата,надеждата и любовта като неизменни спътници на свободолюбивата ми душа. А те могат да стоплят сърцето ми,да ми помогнат да избера правилната посока,да живея със своите мечти и да се опитам да ги реализирам. И аз ще се боря за тази свобода, защото който не се бори за свободата си, той не може да осигури живот за душата си. Борбата за свободата осмисля и облагородява моето „аз”, дава ми самочувствието на достойна личност.
Човек е зависим от обкръжаващата го среда. Тя му дава удобствата,необходими за неговия живот. И това го кара да се съобразява и подчинява на тези принципи.
Човек трябва да уважава себе си, да се бори да постигне целите си. Нужно е да впрегнем сетивата си и да се превърнем в психолог, за да се докоснем истински до чувствата и на другите и да се чувстваме, че даряваме обич, за да получаваме повече обич. Малката искра пали буйният вечен огън На доброто и светлината= А човекът е искра, която се разгаря или загасва завинаги. Зависи от гледната точка.
Човек трябва да живее стойностен живот, да съхрани своето достойнство, да обича безрезервно и всеотдайно, за да бъде човек за себе си и човек за другите!
Яница Мирчева
|