За четвърта година в София си подават ръка различни организации и учители, обединени от идеята да споделят опит, да обединят усилия в интерпретирането на знанието, подвластни на идеята, че трудният за разбиране урок може да се представи по неочаквано интересен и достъпен начин.
Тази година над 150 предложения са изпратени до организаторите на форума „Добрите практики на фокус“ и най-добрите от тях са публикувани в платформата на prepodavame.bg – като 12-членно жури ги оценява, а и чрез гласуване публиката избира своя фаворит. Практиките са дело на преподаватели, които преосмислят образованието като възможност да се работи на терен или пък наученото се прилага в конкретна активност с ролеви акцент. На последното издание на „Добрите практики на фокус“, което се проведе в Интер Експо Център в София, 25 организации в сферата на образованието направиха изложение, а 21 институции от сферата на образованието се включиха чрез модули-работилници, по този начин всички участници осъществиха съвместно полезна активност. Сред участниците в работилниците бе и д-р Елица Матеева, ръководител на киношкола „Братя Люмиер“, Общински детски комплекс, гр.Варна, чиято практика „Пет крачки към промяната – приобщаване чрез изкуство“ бе сред номинираните.
„Началото на форума бе поставено с участието на четирима лектори, които разказаха за своята работа с деца. Специално впечатление ми направиха Иван Стоянов – директор на СУ „Христо Ботев“, гр. Карнобат, и един от отличените учители Георги Стоев от СУ „Любен Каравелов“, гр. Пловдив. Възхитена съм от оригиналните им подходи към работата и преобразяването на пространствата, в които работят. Историк по образование, Иван Стоянов става един от първите млади директори на училище в Карнобат преди 20-ина години. По пътя той среща много предизвикателства – едно от тях е, че става ръководител на своите учители, хора с авторитет, които са му преподавали, когато е бил дете. Най-важните уроци, научени чрез пракитака за него са: „Всички деца са важни, всички деца са равни. Те са истински, когато са себе си и са като ракета, като им дадеш шанс да направят нещо сами.“ Георги Стоев е архитект по образование, преминал обученията на „Заедно в час“ – днес той показва на децата, че математиката не е скучна или пък страшна, а много полезна дисциплина, с която най-малките му ученици от пети клас, докато учат за геометричните фигури измислят концепция за бежански лагер, ситуиран в Африка с конкретен бюджет. А по-късно отново, благодарение на урока за окръжности, осмокласниците конструират най-доброто място, отговарящо на хранителните им навици. В тяхното проучване се включват интернет приложения, 3D софтуеър за моделиране и др.“
Имах възможност да посетя две работилници. „Кино училище за развитие на знания и умения на 21 век“. Преди 13 години се запознах с Ралица Асенова – едно от лицата на Сдружение „Арте Урбана Колектив“, която ме въведе в света на киноплатформата CineEd. Във Варна платформата се прилага успешно само в едно варненско училище, а тя е безплатна и е разработена на български език. Европейската програма за кинообразование CinEd съвместява културни и образователни практики, тъй като в основата й стои работата с кинопроизведения и поднасянето им по подходящ, образователен начин на публиката от ученици в три възрастови групи. Програмата осигурява достъпни условия за прожекции (в класната стая и извън нея) на филми, чиито права са уредени за използване в образователен контекст, както и педагогически материали, разработени от европейски експерти. С Ралица Асенова и Даниел Симеонов обменихме идеи за сътрудничество и възможностите да ни гостуват във Варна, за да популяризираме CineEd.
Втората работилница, в която се включих бе „Отвъд оценките. Личностно развитие и растеж“ с водещи Лилия Стойкова – национален директор на Международна награда на херцога на Единбург-България и Ива Кръстанова – програмен мениджър на Международна награда на Херцога на Единбург – България. Работилницата ме привлече с възможността всеки от нас да се постави в обувките на дете, което има интереси, но му липсва трайна мотивация към осъществяване на целите. Някои от педагозите пък изиграха ролята на учители-ментори на децата. „Влязох в обувките“ на най-малката ни ученичка в киношколата и чрез рефлексията на колеги осъзнах в какви посоки не съм успяла да се справя по време на работа с детето.
Форумът се оказа изключително полезен и се убедих отново, че когато учителите създават условия, в които учениците изразят свободно своите идеи – тогава образованието достига до добри резултати. Учителят на 21 век е човекът-пътека, връзка с децата. Трябва да надживеем мисълта, че сме единственият авторитет с ненакърними оценки и решения.“ – споделя д-р Елица Матеева.
