Годината е 1876, денят е 1 юни ( 2 юни ). Въздухът е раздиран от викове, изстрели, стенания… Балкана обгръща най-смелия си син, а той пада безпомощен в прегръдките му. Суровите склонове на Врачанския балкан са потънали в тишина. Четата губи своя предводител, а България едно от богатствата си. Скръбта и болката са покъртителни. Няма го, кой ще ни поведе напред? Той загина по пътя към свободата, за да се устреми към този на безсмъртието.
Колко са онези, които са го познавали? Колко ли от тях са осъзнавали, че до тях стои не кой да е, а едно от най-светлите имена на българската литература и история – Христо Ботев. Едва ли са много, едва ли са го оценявали приживе.
В навечерието на светлия Национален празник 3-ти март, членовете на школа „Европейски мост” вече могат да се считат за уникални щастливци. Те получиха като подарък за празника голямата възможност да се запознаят и да говорят с правнука на Христо Ботев – г-н Боян Ботьов.
Той бурно аплодираше специално изготвената програма на децата от КТ „Палечко“, ВА„Сребърни звънчета” и „Европейски мост”, които бяха част от бинарния урок по родолюбие.
„За мен е чест, че съм негов наследник. Никога не ми е тежало името”, сподели гостът ни.
А за нас беше още по-голяма чест, че макар и косвено, успяхме да се докоснем до светло име Ботьови и да пресъздадем уникалния празничен дух с много песни, стихотворения, разсъждения за възрожденците ни български.
