„Сървайвър 2016“ беше едно дългоочаквано за мен събитие.
Съдбата ме срещна с Долорес още през март месец миналата година, когато тя, с група европейци, бе отишла да се полюбуват на Вечния град. Там, съвсем случайно погледите ни се засякоха и така се зароди едно вълшебно приятелство. Вълнението за „Сървайвър“ започна още тогава, когато тя ме покани да бъда част от това приключение, но за жалост разбрах, че то не е успяло да се реализира.. Така след точно една година съдбата пак ни срещна, но в една друга европейска сролица – Виена, където отидох съвсем самичка, без да познавам почти никого, изпълнена със страх, че ще си разглеждам Виена сама. За щастие си тръгнах оттам със сълзи на очите, защото просто не исках да се отделям от прекрасните хора, с които ме срещна Долорес.
Само четири месеца по-късно се озовах в прекрасния дом на Доли във Варна, заобиколена от много обич и добри хора.
Бях много развълнувана за предстоящия лагер. Няколкото дни преди да потеглим към Генерал Киселово, моята приятелка Софи се зае с мисията да ми покаже какъв красив град е Варна (за пръв път бях там).
На 10-ти вечерта стегнахме багажите и нямахме търпение да се съмне, че да започне приключението „Сървайвър“.
Рано-рано се бяхме строили на гарата, чакайки останалите участници. Видях се с много приятели от Виена и се запознах с още толкова нови прекрасни хора.
Смехът и шегите започнаха още във влака.
Със стъпването ни на „сървайвърска земя“, започнаха и изненадите. Григория Иванова, или по-известна като Гретхен Злото, ни разпредели в два отбора, прочете ни правилата и ни събра телефоните в един кашон, след което се настанихме в стаите си и веднага след това се заехме със задълженията си. „Свежарите“ и „Мандаринките“ – големите и малките, се редувахме в кухнята на смени. Почиващият отбор се излежаваше при басейна и главно дразнеше работещия, но на следващия ден ролите се обръщаха.
Още първата вечер започнаха закачките, главно в отбора на големите, където се оказа, че наш специален гост бе мастър шефът Николай – Кольо, който си боравеше със скарата така, както хлебарят с тестото. За нашето забавление се грижеше Софка-Картофка, всеизвестна със свежия си хумор, който успя да смекчи дори и нашето дяволче Марчето. Имахме си и семейство котки, с главен представител DJ Котьо, който се грижеше както за музиката, така и за чистотата на „Извора на Клеопатра“, в който пък нашите скъпи Цербери всеки ден се киснеха с часове с надеждата да се върнат в годините, когато и те са ходили по такива тийнейджърски сървайвъри.
Дните ни в лагера минаваха неусетно, макар и през деня да бяхме заети с какви ли не неща, от игри за бързина, измисляне на сценарии за Арт вечерите, готварски приключения, скачане в басейна, та чак до оценяване на подредените стаи от Церберите и капитаните на отборите. На всичкото отгоре бяхме принудени да живеем без телефони(!), интересното беше, че само първата вечер се чуваха мрънкане и рев. На следващия ден, като видяхме, че нищо кой знае какво не се е случило без нас в интернет пространството, се успокоихме и си живяхме много добре.
Този лагер ни накара да опознаем по-добре себе си, опознавайки хората около нас и откривайки у тях верни приятели за цял живот.
Както се шегувахме ние, това беше по-скоро лагер за кариерно ориентиране; сигурна съм, че една голяма част от нас са се върнали вкъщи по-ограмотени кулинарно, благодарение на изобретателната Бриги, която бе така добра да ни изтърпи и да ни даде най-ценните съвети, без които яденето нямаше да бъде така вкусно (или по-точно, изобщо нямаше да го има). А пък ако някое от трите яденета изобщо не ставаше, винаги имахме заместител и то в големи количества, най-вкусният пастет „Апетит“.
На лагера се научихме, че ако сам не си го направиш, няма кой да свърши работата вместо теб. Това си е важен житейски урок.
Мисля, че „Сървайвър 2016“ определено беше едно незабравимо изживяване за мен, което ще остане в съзнанието ми дълго време и ще ме усмихва в трудните моменти. Аз имам една много важна мисия, като нов член на Европейския Мост, да разширявам границите му и да го популяризирам в далечния Рим, надявам се да се справя добре.
Вече нямам търпение за следващия Сървайвър, оцеляла веднъж, нищо не може да ме спре да го постигна отново.
Ана Топалова,
Оцелял!
