| ТИ
Като прашинка влезе ти,
като спомен, целуващ очите.
Желание в мен сътвори
да те обичам…
Като унес внезапен за мен
ти потъна така безпричинно
в унилия мраморен ден
и го направи красиво.
Като повик и трепване си,
магията в югозападен вятър.
Един си сред толкоз мечти
за душата ми свята.
Сладко от замечтани устни
Скъса и измачка дрехите,
огледан в огледалната действителност,
Разроши мислите, без време буклите,
полетяха да те търсят бдително…
С теб светът ни ходеше по стъпките
и рошльовците хвърляха цветя.
Не питахме защо, а тръпнехме
загледани в среднощната луна.
И днес измачкани са дрехите
от спомени на тръпнещите устни.
Стоят прибрани мислите зад думите
за миналото, за мечтите вкусни.
ГОЛА
Първи ден – слънчев и спокоен,
първи ден – далеч от всички…
Първи лъч на Слънцето отронен.
И свобода да не говоря със кавички.
По халат разхождам си душата,
приказки чете й вятърът спокоен.
С море обличам тишината
утихнала от скръбен спомен.
Първи ден без теб измина,
разлистена е тръпнеща топола.
Душа, ранена без причина,
от миналото бяга гола. |
