На 25.11., ние, децата от школа „Европейски мост” преживяхме един необикновен и доста интересен ден. Ден, в края на който самата аз разруших за себе си доста представи, градени с времето. Часът беше около 3 след обяд и ние се бяхме запътили към СОУ за деца с нарушено зрение „Д-р Иван Шишманов” в кв. Аспарухово.
Вървейки по пътечката към училището имаше време за много снимки, шеги и закачки. И ето, че се озовахме пред входа му. Посрещна ни г-жа Кирязова, психолог в училището. Изключителна жена – ведра и усмихната.Тя беше и наш гид в разходката из многото кабинети на учебното заведение. Г-жа Кирязова ни разказа за историята на училището – видяхме много снимки и разгледахме наградите, спечели от децата. Бяха толкова много, останах меко казано смаяна. И това беше първия разрушен мит за мен, защото винаги съм мислела, че тези деца нямат възможност да спортуват като всички останали. Първия кабинет, който посетихме беше т. нар. „Бяла стая”, направена с цел релаксация и успокоение на децата с умствена изостаналост. Стаята се нарича така, защото всичко в нея е бяло – пода и стените, и специалното легло с балдахин. Пусната беше музика и много успокояващи светлинки. Продължихме из другите стаи, където децата са разпределени по класове и в зависимост от уврежданията. Към групата ни се присъединиха и три момичета от училището, които с желание ни разказаха как минава един техен ден.
Разгледахме кабинетите по музика, химия и биология, но интересното тепърва предстоеше. В стаята със занимателните дейностите – рисуване, моделиране и т.н. г-жа Кирязова ни демонстрира как всъщност децата с нарушено зрение чрез напипване могат да се справят с всичко. Разгледахме и компютърния кабинет, пописахме и на специалните клавиатури.
Посетихме един учебен час и децата ни демонстрираха как всъщност се пише на Брайловата азбука. Дори научих, че като всички нас и те си правят пищови за контролните.
Останах очарована и от кабинетите по готварство и занаятчийство – толкова беше хубаво вътре, пълни бяха с красоти измайсторени от децата! И докато се усетим бяха изминали близо 2 часа и половина, прекарани в чудния свят на тези деца. Деца като всички нас – усмихнати, весели, приказливи. С мечти и надежди.
След това слязохме на последния етаж и имахме възможността да проследим едно полувреме от играта „Gol Ball”. Тя е специално измислена за децата с нарушено зрение и се играе на хандбално игрище с помощта на звънтяща топка. Посетихме и фитнес залата, като не пропуснахме и ние самите да изпробваме фитнес уредите. Влязохме и в кабинета, в който децата с частична слепота имат възможност да тренират зрението си.
Никога няма да забравя срещата си с тях. А и ще последват много други – ето, на 4.12 отново ще бъдат наши любезни домакини, за да проведем дебат.
**********************************
