Общински детски комплекс на посещение в Парламента в Букурещ
На 9-ти и 10-ти юли2012 г.по инициатива на школа „Европейски мост”при Общински детски комплекс –Варна, 50 деца и техните ръководители посетиха забележителната румънска столица Букурещ. Пътуването ни се осъществи благодарение на г-жа Лили Христова, депутат от 41 –то Народно събрание, която реагира светкавично на нашата молба за това посещение, на финансовата подкрепа на Община Варна и ръководството на Общински детски комплекс…. Нашите ученици бяха първите български деца, допуснати и разведени из помпозната и величествена сграда на Палата на Парламента. Големите ни очаквания, че ще имаме един незабравим престой в този необикновен град, бяха напълно оправдани. Въпреки високите летни температури, хубавото ни настроение не беше помрачено.
По време на пътуването Юлия Видева представи своето есе за политиката и обикновените хора, а Виктория Димитрова ни запозна с архитектурата, историята, устройството, функциите и облика на сградата на Парламента.
Заредени с позитивна енергия, пристигнахме в Букурещ на 9-ти, където ни посрещнаха топло и сърдечно г-н Тутеков и г-н Чавдар Димов. След настаняването в хотела, се отправихме на разходка из града, запознавайки се със забележителностите на града.
На следващия ден се проведе нашето запланувано посещение на Парламента. Бяхме изключително сърдечно посрещнати. Програмата ни включваше разговор с депутата Николай Миркович, който детайлно ни запозна с основните функции на парламента, депутатите; разказа ни за българските общества в Румъния и за тяхното дейно участие в социалния и политическия живот на държавата. След като се запознахме лично с него, бяхме настанени в кабинета му и се насладихме както на любопитната информация, която ни предостави, така и на зашеметяващия интериор на сградата. Бяхме впечатлени от перфектното му владеене на български.
След това бяхме разведени из Парламента и макар че успяхме да разгледаме едва 1% от помещенията и залите, останахме впечатлени от архитектурата, зад всеки един ъгъл се криеше нова красота и великолепие. Направихме много снимки, за да увековечим тези моменти.
Времето ни в Букурещ беше ограничено, но изживяхме невероятни мигове, а спомените от посещението в Палата на Парламента ще останат в съзнанието за цял живот. Сега гледаме устремено напред в бъдещето, когато ще посетим някоя друга важна и забележителна европейска институционална или административна сграда, и ще обогатим още културния и социалния си мироглед и перцепция за света.
Виктория Димитрова
На път
Би-биип… Троп-троп… Бръм-бръм – Ние сме на път! Накъде? Към Парламента!!! Какво?!? Парламент?? Дървени маси, пращящи микрофони и заспали политици? Костюми, златни накити и локумени речи? Млък! Да не сме в България? Пътуваме за Букурещ! Пуф-паф и излизаме от скучното ежедневие, за да се потопим в новата атмосфера!
Дали радостта от предстоящото пътуване не е „подплатена” със значението на името Букурещ? Някои учени извеждат произхода от румънската дума „bucurie”, което означава радост. И така, драги мои съпътешественици и съприключенци, с радост се отправяме към новото!
И като едни будни пътешественици – мислим! За посоки, за клони, за хора, за сгради, за въздух. Несъмнено скоро ще помислим и за храна! Какво ли очаква всеки от нас? Не бих могла да гадая, но със сигурност е нещо различно! Аз очаквам едно гмуркане сред разни хора, разни и еднакви. Хора със съзнание, хора без мисъл… хора с идеи, хора-марионетки. Все хора, но срещата с тях е вълнуваща, защото са непознати! А дали ще стъпим в Парламента като някой мъдър политик с широк светоглед? С онази уверена походка и проницателен поглед? Опитайте, многознайковци! Въображението ви гъмжи от цветове! Превъплътете се в роли – всеки път води до сцена!
Аз ше вляза като чистачка. Уви, идеите в моята глава се въртят като центрофуга и не бих могла да изплета тънка и ясна нишка от тях, която да поднеса на очакващите ме слушатели. Не, микрофонът не е за мен. Аз ще се навеждам и ще гледам обувки! Някои излъскани, други леко изтъркани. Кой откъде е минал и колко дълго е вървял, докато влезе в ролята на политик? Някои стъпки ще са бързи, други тежки, изпълнени с изисканост. А моят гръб нека натежи от поклони пред онези, които съумиха да създадат държава и да й дадат европейски лик! Поклон! Аз ще огледам пода – неравен, но сигурен! Тези хора наистина са здраво стъпили на земята и знаят как изграждането на нещо стойностно става късче по късче, част по част – като лего конструктор! Ще вдигна поглед към лицата им – някои угрижени, други сериозни и вдъхващи респект. Ще погледна в очите им, пълни с мисли. Хора – съвсем като нас, но непознати и интересни!
Аз свеждам отново поглед и хващам метлата, очаквайки еволюцията на великия човешки разум да изправи и моя гръб!
Юлия Видева
Хеей! 10-ти юли е, а ние пътуваме към красива Варна от нашето незабравимо, макар и кратко, пътешествие до съседна Румъния, Нямаме търпение да се приберем вкъщи, но не за да се отдадем на водни битки в морето, а за да разкажем колко хубаво ни беше. Секунда!! Забравих да представя кои сме ние! Ние сме група европейци от школа „Европейски мост“при Общински детски комплекс -Варна, мотивирани да научат и разберат всичко, свързано с Европейския съюз. За тази цел посетихме вторият по големина Парламент (след Пентагона) – Румънският Парламент. Нека сега да се върна към моя разказ…
Заредени сме с много положителна енергия, с много красота от величествените, но красиви сгради, които видяхме. Пристигнахме в Румъния следобяд и бяхме посрещнати от забързания Букурещ изключително уютно. Посрещнаха ни усмихнати и с много внимание г- Тутеков и г-н Чавдар Димов.В 40- градусовата жега, те са вече при нас, усмихнати и сърдечни.Приветстваха ни с добре дошли и представиха програмата за престоя ни тук.Невероятно мили и отзивчиви хора, които са поставени на такива постове заслужено. Успяхме да се разходим за няколко часа, но фотоапаратите не слизаха от ръцете ни, защото искахме да запечатаме всеки един момент. Въпреки това, у всеки от нас тръпнеше надеждата да дойде утрешният ден, за да изпълним нашата мисия. И ето че дойде..
Пътувахме около час из Букурещ, но определено си заслужаваше! Слязохме от автобуса и пред нас се откри невероятна гледка – най-величествената сграда, която бяхме виждали. За нея бяхме слушали и чели на Деня на Румъния, който се състоя две седмици преди визитата ни. Знаехме колко кристали са използвани за полилеите, колко метри за огромните червени килими вътре, числата бяха наистина внушителни, но на живо всичко беше различно. На входа бяхме посрещнати от един много усмихнат господин – г-н Тодор Ангел – съветник за българите от Румъния и връзки с България и българите от цял свят. Търпеливо изчакахме проверката ни при охраната, но у всеки един от нас напираше желанието да разгледаме този огромен палат. И ето, че влязохме. Г-жа Мадалина – съветник за проблемите в секретариата – ни поведе нагоре по стълбите. Качихме се в асансьор, в който седеше една жена в униформа, която „управлява“ асансьора. Когато излязохме, тръгнахме по един от онези червени килими, докато не влязохме в един от кабинетите. На табелката на вратата успяхме да прочетем само Секретар. А вътре ни посрещна изключително любезен и енергичен мъж в много голям кабинет. Изненадата бе още по-голяма, когато ни заговори на български език, а когато ни се представи, разбрахме, че това е Николай Миркович-секретар на камарата на депутатите, депутат от българското малцинство. При него стояхме повече от половин час и за тези минути той ни разказа за връзките между България и Румъния, за това колко българи живеят в Букурещ и околните градове, за Палата на парламента, за българското Възражждане… Но речта му определено не бе от очаквано сухите депутатски, а той преплиташе сериозното с няколко шеги. И дойде време за най-интересното – нашата разходка из Парламента. Когато излязохме от кабинета на г-н Миркович се озовахме в голям коридор, по стените, на който имаше мрамор, а по тавана кристални полилеи. Минахме покрай офисите на Журналистите и на Либералите. След това продължихме към оргомната библиотека, която се помещава вътре. По коридорите се срещахме с много журналисти, тъй като избрахме неточния момент да посетим страната – същата нощ бе свален президента. Така и не видяхме други посетители, а по-късно разбрахме, че г-н Миркович ни е уредил специална визита из сградата на места, където не са допускани други туристи. Ето че стигнахме до най-важната зала – тази, в която заседават министри и депутати. Г-н Миркович ни обясни кой стол на коя група е от Парламента, показа ни и неговия личен и ни остави да си правим снимки из залата. След това тръгнахме надолу – минахме покрай кабинета на временно избрания президент, а най-накрая бе и изненадата за нас – бяхме поканени на официален обяд заедно с г-н Миркович, г-жа Ирина – шефка на секретариата на камарата на депутатите, г-жа Мадалина, г-н Тутеков и г-н Чавдар Димов. Насладихме се на прекрасна атмосфера и успяхме да разговаряме индивидуално с г-н Миркович. Поканихме го през следващата година, на 11-ти май, да присъства на нашето ежегодно връчване на награди в ОДК-Варна и той ни обеща да направи всичко възможно, за да ни посети. За съжаление, нашата визита приключва дотук. И ето отново сме в автобуса – да, заредени с желание да разказваме, но и тъжни, защото времето, прекaрано тук, ни се стори толкова кратко.
Пожелаваме си това да не ни е последното идване в Румъния и Парламента и благодарим на всички, г-жа Лили Христова-народен представител, Община Варна, ръководството на ОДК-Варна, които направиха от нашето пътуване невероятно изживяване!
Николета Костадинова
