Пред прага сме на най- българския празник- 24 май! 24 май не е просто поредният официален празник – това е денят, в който всеки българин може да каже, че е горд потомък на нация, заемаща своето място в историята на Европа. 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност. Вечният химн на Светите братя Кирил и Методий отново звучи и ни зове да бъдем заедно. Песента, която ни съпътства в майския ден, е нашият поклон пред безсмъртното дело на Учителите славянски. С нея съпреживяваме радостта и възторга от стореното преди единадесет века, чрез нея почитаме святото начало, от което тръгва българската народност. Денят на светите братя Кирил и Методий не търси мястото ни в историята, а символизира нашия принос на сътворци на днешната цивилизация. Дава ни уникалния шанс да сме различни и „с книжовността, таз сила нова съдбата си да променим“. Този ден събира в себе си минало и настояще, за да проправи пътя към нашето бъдеще, защото най-сигурната инвестиция на една държава е образованието, защото всичко – и велико, и обикновено – започва от ученическия чин, от Аз, Буки, Веди, от пространството на духа.
Така започнаха учениците от школа „ДМП-Европейски мост“ , за да отпразнуват най- светлия и истински български празник 24 май. Вълнуващо и емоционално премина и това събитие, подкрепяно от специалните ни гости : Г-жа Григория Иванова- зам. Директор на ЦПЛР-ОДК,Варна: Г-жа Румяна Добрева- любимата учителка по английски език на учениците от Първа ЕГ и наш добър приятел. Г-жа Марияна Григорова-артист, г-жа Магдалена Маркова – ръководител на ЛК“Касталия“ и вече порасналите европейци, които не могат да забравят веселите мигове в европейското семейство – от София, Мюнхен, Париж, Виена. И една специална изненада ни поднесе г-жа Краси Делийска, която ни пренесе във вечния град РИМ. Тя беше много впечатлена от мъдростта и ентусиазма на младите хора. Благодарение на нея и синът й, успяхме да преминем през светите места на вечния град Рим. Ето какво сподели тя, веднага след празника.
Днес с моя син Георги Ненов бяхме изключително развълнувани да бъдем част от видеоурока на учениците от школа“ Европейски мост“ към ЦПЛР-ОДК, Варна с ръководител госпожа Долорес Коева, посветен на 24-ти май! След тяхното гостуване в Рим през 2015 година останаха приятелства и спомени за едно интелектуално общуване, което отново събуди носталгията ни към България и Варна, към богатството от обмена на таланти и оригиналност! Тук това болезнено ни липсва! Да се докосна до творчеството на новото поколение младежи в „Европейския мост“ за мен беше истинският празник на културата и просветата! Благодаря Ви деца, че сте наше духовно бъдеще, че разбрахте колко голямо и изстрадано е вълнението ми да бъда с Вас предпразнично! А на Вашите учители и „поостарели“, но цветни приятели, се възхищавам за мъдростта и ентусиазма! Обединени от обичта помежду ни и към делото на първоучителите, сме силни!
Много от Вас не ме познават… Аз съм Красимира Желева Делийска – дългогодишен преподавател по български език и литература. От 2005 година живея и работя в Италия. Вицепрезидент съм на културно сдружение „Св. св. Кирил и Методий“ – град Рим, както и преподавател в едноименното неделно училище, а от 2019 година и негов Директор.
В чисто биографичен план това е накратко истината, но в емоционалния ми Космос, е много схематично и съответно неизчерпателно. То няма как да обясни неведомите пътища, по които съм стигнала дотам, защото когато си емигрант, поне през първите десет години няма никакъв шанс да получиш правото на личност със собствено име и гордост. Ти си това, което ти се налага да бъдеш, за да оцелееш, че и дори да получаваш заплата, която да изпращаш на децата си в България, без да оставиш и едно заветно евро за себе си. Но толкова за художествената рамка на тази част от живота ми…По-важното е, че съм в Италия, че имам малка квартира в историческия център на Рим и съм на няколко метра от местата, свързани с живота на месията и Учителя – Кирил Философ.
Сигурно съм голяма късметлийка да бъда в тази енергийна зона, защото още при завършването на българска филология във Великотърновския университет носех ясното съзнание, че съм част от войнството на светите братя Кирил и Методий и мисията ми е да служа на българското слово…Само, който е работил в чужбина, може да ме разбере колко невъзможна е тази мисия, но съдбата според една римска мъдрост „води желаещите и влачи нежелаещите“, така и аз стигнах до подходящи обстоятелства и личности, които ми повярваха и позволиха да бъда себе си за четири часа в неделните дни. Станах учителка по български език в неделното училище, помещаващо се в дома на Борис Христов, където се намира и Българският културен институт в град Рим. Какво ни е карало да се събираме и да работим след като сме били изтощени от седмичия сървайвър на невъобразимо непознатата за нас работа в чужбина – и аз не зная. Може би лудост или български инат, който в много случаи е бил животоспасяващ за мен…И добре е, че го имаме в ДНК-то си! Тук открих себеподобни, хора на духа и словото, българи…В чужбина се търсим и уж случайно се откриваме, може би защото сме настроени на една и съща честота – българската. После се разочароваме, разделяме, осамотяваме, но не забравяме кои сме и тайно мечтаем за деня на Завръщането!
Но дотогава всеки път на 24-ти май се събираме на гроба на Кирил в криптата на базиликата „Сан Клементе“ за размисъл и духовна равносметка, забравили противоречията си и в мълчалив поклон пред Учителя и Апостола, пред това което сме били и ще бъдем, без страха и срама на факта, че сме изгнаници. А и дори само едно дете от смесен брак, дори и само един италианец да усетят страстта, с която говоря за България, да видят през влюбените ли очи красотата на кирилицата – азбуката на родното ми слово, аз вече съм извършила своя малък духовен подвиг и това ме издига в собствените ми очи.
И в моя български оазис на Душата съм за малко отново себе си!
През седмицата поне веднъж влизам в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където в една невъобразимо и респектиращо красива капела има малка, почти незабележима паметна плоча в чест на братята Кирил и Методий. За мен това е свещено място и стоя там в благоговеене няколко минути. И се гордея… Защото в Рим Кирил постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Тук Константин Кирил с подкрепата на император Василий Първи става съветник на папа Адриан Втори. Именно в тази базилика на тържествена церемония папата признава славянския език за равноправен на гръцкия и латинския и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука глаголица. В Рим се отслужват литургии на славянски език и през 868 година лично папата и най-висшите му прелати ръкополагат за срещеници славянските ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим. Единственият компромис при славянското богослужение е, че Евангелието и Апостолът трябвало да се четат най-напред на латински език.
И аз живея тук!
След базиликата „Санта Мария Маджоре“ задължително влизам и в църквата „Санта Праседе“, където е живял до последния си ден Кирил. И тук с малка паметна плоча е увековечен историческият факт. Добре, че поне тя е отвън…В дните на тримесечна карантина, наложена от шествието на новия вирус, сърцето ме болеше от самотата на вечния град и неговите свещени места, но днес с маски и дизифектанти плахо и социално дистанцирано, прекрачих и се поклоних предпразнично пред Учителя! Щом в тъмни времена неговият гений е създал чудото на нашата азбука, мисля си, че един вирус не може да спре хода на човешкия прогрес и на човечеството и винаги ще има личности като Кирил, които с божествено безстрашие ще чертаят нови хоризонти на светлината.
На всички Вас, които чувствате частица от този процес в себе си – Честит празник 24-ти май!
Красимира Желева Делийска
