Снимка: Архив ОДК
Ирена Станева започва работа като помощник-ръководител на детски фолклорен ансамбъл „Българче“ през 1985 г., а от 1993-та е основен хореограф на трупата. Самата тя започва да танцува още на 7-годишна възраст, когато се заражда и любовта ѝ към този вид изкуство. Станева споделя пред в-к „НахОДКи“, че най-важни за нея са положените усилия и постоянството и отговаря на основни въпроси, свързани с професията и личните преживявания.
Г-жо Станева, какви качества е нужно да притежава човек, за да стане успешен танцьор?
Безспорно е нужен талант, но и усилията са от голямо значение. Един човек, който е много талантлив, но непостоянен и безотговорен в работата си, може да бъде задминат от такъв, който дава всичко от себе си и е упорит.
Кое е най-важно в работата Ви?
На първо място е приемственост на, продължаването на традициите. Разбира се, важни са и отговорността, и дисциплината, на която всеки се учи.
Какви са пречките, с които се сблъсквате?
От началото на пандемията часовете протичат по различен начин. По време на онлайн срещите се набляга основно на теория, която след това се прилага в практиката. Определено е по-трудно, защото трябва да се постигне изравняване в уменията и знанията на всички. Застояването предизвиква апатия към подобни дейности, а тя се преодолява трудно.
Как се чувствате, когато се „завърнете“ след поредното прекъсване на присъствените занятия?
Емоцията определено е голяма. Когато човек прекрачи прага на танцовата зала, забравя всичко лошо, пренася се в друг свят и се разтоварва. Сякаш танците имат терапевтично действие.
Коя е най-значимата награда, която сте получавали?
Всяка награда носи свой собствен смисъл. Не бих могла да избера само една, но най-важните, разбира се, са държавните отличия. А децата се радват винаги – все пак е награда и стимул за тях.
Ще разкажете ли повече за наградата на фолклорния ансамбъл по случай 60-ата годишнина от създаването му?
Награждаването се проведе в Летния театър на 15 август. Както всеки път, вълнението беше налице както при децата, така и при нас. Въпреки мерките церемонията беше много тържествена. Трябваше да се състои 2020 година, но по обясними причини беше преместена през тази. А самият „Знак за заслуги“ представлява златно огърлие.
Можете ли да определите коя е Вашата лична най-ценна награда?
За мен танците сами по себе си са вид лична победа. Чувствата, любовта, с която правя всичко, изграждането на колектив. Танците са вид начин на живот и ако трябва да съм честна, не знам какво друго бих работила! Това е най-хубавата професия за мен.
Какво е пожеланието, което бихте отправили към читателите на вестник „НахОДКи“?
Най-вече да са здрави, отговорни, всеотдайни и да не забравят да ценят това, което имат.
Интервю на Карина Цветкова, репортер на вестник „НахОДКи“