Ако си спомняте този роман на Солженицин, вероятно се досещате, че ще става дума за трудни дни, но все пак да благодарим на Съдбата, че не сме на мястото на Иван Денисович-отредена ни е по-приятна позиция.
Имаме възможност да работим това, което обичаме независимо извънредното положение и да бъдем макар и от разстояние с децата! Обстоятелствата в този случай възприемам като предизвикателство, защото освен ролята на „учител“ мога да си избера поне още няколко и задължително тази на човека, който се опитва да вдъхне кураж на малки и големи. Дистанционната работа е интересен тренинг, в рамките на изминалата седмица от него научих, че ако не бъда спокойна, то обективът на камерата винаги усеща истинските импулси, разпознава ги. Освен това, с всеки ден в мен се развива потребност да направя по-различни срещите между преподавател, деца и родители, защото последните са първите, които гледат видео клипчетата във фейсбук групата на школата. Дистанционната работа е шанс да си припомним наученото през годините, а от друга страна тя е и мотив да си нещотърсач на нова информация за спектъра от теми, които представям на своите ученици. Благодарение на тази форма на обучение, започнах да изучавам нова програма за видеобработка, за която все казвах, че не ми достига времето. Ето сега настъпи благоприятният момент, да се запозная с параметрите й.
Отчитам факта, че ми липсва прекият контакт с децата. Някои много ми липсват-особено тези, които наистина искат да работим заедно и смисълът на моята работа се крепи именно на няколко деца, които винаги са готови да се раздадат до край. На тези деца и техните родители поклон до земята! Плюсът на дистанционнота обучение е, че не ми се налага да се виждам с деца и родители, които са тотален Бермудски триъгълник по отношение на работата ми-поне си спестявам бележките за това, че задачите, които поставям не са изпълнени, защото да подтикнеш в днешно време дете или младеж да направи анализ на филм и да го напише грамотно е почти толкова сложно, колкото да откриеш рецептата за превръщане на неблагороден метал в злато. При мен обаче идеята за кино, пътят към добрия филм се съчетава с убеждението, че ако не си грамотен, не си възпитан в търпение, усърдност и любопитство спрямо това, което искаш да направиш, то по-добре е да се смени школата. Разбира се, най-интерсното в кино школата се случва през уикенда, защото тогава съм се посветила на създаването на малки видео етюди с типажи-съвременни персонажи от битието ни, които със своята абсурдност внасят колорит в деня на малки и големи, докато си стоят у дома. По този начин експериментирам с пределите на въображението си и оставам вярна на личното си кредо, че театърът и киното преди всичко са игра-чиста и наивна, досущ като играта на децата.
Елица Матеева – ръководител на киношкола „Братя Люмиер“
