 |
|
Аз вярвам ли? В себе си вярвам ли? Или в тебе, Бог, вярвам ли? Така и не разбрах дали съм грешна или праведна. Не знам кога да се разкайвам. Аз нямам време даже да помисля, Боже, истински ли си или измислен. Но ето, днес е малко по-спокойно. И мога да си те представя. Виж, не идвам в твоя светъл храм. Признавам си – там гостувам само в моите ужасни моменти. Наричам ги така, защото са критични. Загубвам себе си, и очите си, и всички хора аз загубвам в тези ужасни моменти. Тогава ти се моля, Боже, моля те да ме спасиш. И плача в храма. Изплаквам си очите, и излизам чиста, преродена. И вярвам – в тебе първо, после в себе си. Не знам дали те има, кога си се родил и какво име носиш. Но вярвам, че си сила – в мен и в другите, и от небето изпращаш ми посланията си. И не искам доказателства. Не искам да ме учат какво си казвал някога и какво прощавал си на хората. Защото и ти, и хората били сте други. И греховете им били са други. Не искам да ме учи някой на твоята религия. Защото това значи, че съм грешна. И може би наистина съм грешна. Но се разкайвам. Не винаги, понякога – когато плача в дома ти, скрита зад икони, свещи и тамян. И, Господи, теб може би наистина те има. Защото аз съм жива. И защото страдам и понякога обичам. А хората казват, че Бог е любов! Днес мой Бог си. Утре пак ще си останеш в мен. И не искам на никого да се оправдавам и да разказвам защо аз вярвам в тебе. Говори им ти! Кажи им защо да вярват в тебе. Аз вярвам, защото си любов, а аз с това живея. Аз вярвам, защото правя грешки, но не умирам след това, а се прераждам. Аз вярвам, не защото са ме учили как да го правя, а защото искам. Искам да вярвам в себе си, а ти си там – вътре. И не бих могла, мой Господи, да съществувам, ако теб те няма. Дали някой би могъл да оцелее без сърце?
Любомира Петева, 20.01.2012г. |
