На 12-ти октомври в ОДК Варна се проведе дебат на тема „Бих ли участвал в Биг Брадър, ако ме поканят?“. В интерес на истината, темата е твърде актуална – занимава съзнанията на почти всеки недостатъчно зает зрител. Изказаха се тези в подкрепа на този психологичен експеримент, като показващ истинското лице на участниците в него. Но може ли човек да има истинско лице? Не се ли променя той спрямо различните ситуации, в които изпада и може ли да се определи характерът му? Едва ли. Идеята да бъде изследвана човешката рефлексия на една неестествена и нездравословна среда е наистина много добра, но не е редно да бъде осъществена с комерсиална цел. Биг Брадър като средство обществото да види истината за себе си е в противоречие с реалния резултат – публиката се забавлява на човешките недъзи, вълнува се за съдбите на умишлено подбрани индивиди с „интересна“ биография. Идеята би могла да бъде осъществена, но без намесата на медии, в по-тесни кръгове. А и малко ли примери за подобни експерименти имаме? Друг пример е Станфордския затворнически експеримент, поставящ хора в позиция на ограничена свобода в тъмно мазе, разделяйки ги на две роли – затворници и пазачи. Без да са превръщали експеримента в реалити шоу, резултатите от него са доказали неспособността човек да запази доброто в себе си, когато е ощетен – същото, до което води и участието му в предавания като Биг Брадър.
Темата би могла да се разгледа от много страни, но децата от „Европейски мост” успяха да го направят за доста ограничено време. Това бе поредната възможност да развият способността си да мислят, говорят и аргументират тезите си.
Юлия Видева