Не е случайна среща…
Хей, ти, спри за миг,
спри само в погледа ти да потъна
и в безсъзнание на странстващ лик,
красотата в любовта ти да прегърна.
Името ти крещя без да зная-
колко точно сила в теб гори…
Притчите, за които ден и нощ мечтая
имат твоето сърце, душа, очи…
Аз не исках да те спирам днес, но някак…
женски свян не спря думите ми ярки,
а ти като мишена и капан,
заблестя по тебе погледа ми жарко.
Хей, ти, можеш ли да спреш за миг?
Нелогичното намерих в твоите очи.
Може би просто се припознах в този лик…
Но и ти знаеш, че не съм…
Не съм… Нали?…
Петилина Петрова
|