В памет на Васил Левски

Uncategorized
Школа“ Европейски мост“ се включи в тържествения митинг, посветен на 137 годишнината от гибелта на Левски.

Величието на Дякона

137 години от онзи зловещ февруарски ден!

137 години откакто по образното поетично сравнение на Христо Ботев „Зимата пее свойта зла песен”, а „Там, край град София стърчи, аз видях черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила”…

137 години от онзи ден, сравнен от   Иван Вазов с „връх, откъдето виждаше духът към безсмъртието по-прекия път”. Правдиви думи, които се оказват пророчески, защото делото на Васил Левски е живо, живее днес и ще живее във вековете с блясъка на своето величие и безсмъртие.
Левски превърна в мечтание, в необходимост и цел онази „чиста и свята република”, която днес носим в сърцата и умовете си, която пазим и защитаваме, както пазим името БЪЛГАРИН. От Освобождението до днес феноменът Левски непрекъснато занимава нашето съзнание. И продължава да възбужда интереса на историци, литератори, творци. Той е най-големият идеолог, стратег, тактик и организатор на освободителното движение у нас.
Апостолът влезе в паметта на нашия народ като пример за саможертва, човещина и нравствена чистота. В името на идеята Васил Левски се бе отказал от всички земни радости. Той посвети себе си на свободата на България. В нашите представи Левски  е винаги на кон, или с писалка в ръка, или крачи по прашните пътища на България… Човек, който не е бил нито за миг в безопасност, не е имал нито миг лична  свобода, но въпреки това с огромна, лъчезарна усмивка и  с  бунтовни песни на уста, е понасял трудностите в студ и мраз. Той става надежда и упование на всички жадуващи за свобода българи, гордост и вдъхновение за поколенията. В този смисъл ние всички сме потомци на Апостола.
Няма и не може да има по-добра  мяра за величието на човека. Левски  наднича от далечината на своето време и става наш съвременник. Неустрашимостта на Дякона е съчетана с бистър и подвижен ум. Той изрича думите: ”Ние сме във времето и времето е в нас”. Тези слова ще останат в световната съкровищница на човешката мисъл. А собственото си място в света определя така: ”Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само себе си”.
Природата рядко дарява на един човек толкова много добродетели. Рядко храбрите и дръзките са най-благородни. Още по-рядко най-властните са и най-безкористни, даровитите – най-скромни. У Левски всички тези качества са сбрани в една неповторима,  светла хармония. В него са еднакво застъпени душевната мекота и революционната твърдост, мечтателят и човекът на делото, способността за лидерство и смирението, умението  да заповядва и готовността да се подчинява. Той е взискателен  към другите, но най-много – към себе си. Силен е, но никога груб.  Душевната му чистота служи като огледало на всички, които се докосват до неговата личност. Само така можем да си обясним, че той става водач без да има суровите и властни характери на Стамболов и на Бенковски, хайдушката слава на Хитов, огненото перо на Раковски, или пък литературната дарба на Каравелов.

Личността на Левски силно е поразила Христо Ботев: „Приятелят ми Левски е нечут характер… Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел”…

Възторжено го характеризира  Иван Вазов: „Странно, тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за борба, за смърт; който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав!”.

За Любен Каравелов Левски е „голям човек”.

А Панайот Хитов пише: „Той беше човек неустрашим, невкусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата и отечеството!”.

А за мен – той е един обикновен и необикновен човек, по своему грешен и свят, далечен и близък.

Левски става кумир за съвременниците си и за бъдещите поколения. Подобно на Горкиевия герой Данко, който  изтръгва сърцето си, за да запали пламък в душите на хората, за да им свети в робската тъма.

Инна Николова

 

Вашият коментар