| http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=44105 |
| Варненец със солидна колекция от Гран При за пеене
Георги Кючуков от III ПМГ „Акад. Методий Попов“ се завърна с Гран При от Първия фестивал за млади изпълнители на популярна музика „Дъга над Клептуза“, който се проведе във Велинград преди броени дни. Момчето завършва гимназия догодина, но вече има солидна колекция от призови отличия. В момента е в състава „Звездни струни“ към Общинския детски комплекс във Варна с ръководител Теодора Стефанова. В последната проява се е представил с песента на любимия си изпълнител Васил Найденов „Почти забравена любов“ и западно парче. Обиколил е различни градове и се е срещнал със звездите на българската естрада. Оценявали са го Хайгашот Агасян, Етиен Леви, Мими Иванова, Развигор Попов и други.
Звезди стават хора с пари и без гласове
– Началото?
– 2003 г. започнах да пея в детската опера, но прекъснах. След това поспортувах и продължих в ансамбъла за българска естрада и поп музика „Звездни струни“. Просто се влюбих и започна пак да ми се пее.. – Кой ти е любимият изпълнител?. – Харесвам Васил Найденов. Чувствам се сигурен, когато изпълнявам неговите песни. От световната сцена нямам фаворит. Идеалът ми е Тоше Проески от Македония. – Какво мислиш за намесата на компютъра в музиката? – Жалко е, защото хората, които имат огромни гласови възможности, не могат да ги покажат, а тези, които имат много пари и нямат глас, правят песнички и стават известни.. -Така ли виждаш бъдещето си? – Да, защото не откривам нищо друго, в което да се чувствам себе си.. – Как оценяваш собствения си глас? – Нямам оценка и не мисля, че трябва да имам. Има професионалисти за това, аз още не съм. Те ми дават Гран При, първи награди, мисля, че им харесва гласът ми. – Ще се пробваш ли в телевизионни шоута като „Мюзик айдъл“ и „България търси таланти“, или те ти се струват по-комерсиални? – Смятам, че те са развити професионалисти, които имат сценично поведение, огромен репертоар и могат да нагаждат гласа си за всеки стил музика. – Имаш ли сценична треска и ритуал, с който да я преодоляваш? – Просто оставам сам за малко и се настройвам. После излизам на сцената и спокойно пея за публиката това, върху което съм работил. – Не се ли страхуваш, че може да те обхване звездоманията? – Такива неща обикновено стават отрано. Щом още не е така, може би няма да стане. Всеки конкурс е индивидуален и сам за себе си откъм доказване. – Съучениците ти радват ли се за теб, или ти завиждат? – Радват се, ръководството също. – Момичетата преследват ли те? – Мисля, че не. Любовта е решаваща, за да мога да пея, ако я няма, не се получават нещата. Но дори нещо да се промени в този аспект, пак ще намеря стимул. – Какво ще пожелаеш на тези, които искат да следват мечтата си, но не им достига смелост? – Ако човек наистина иска нещо, първо не трябва да има болни амбиции, а да положи много труд, за да го изпълни. Ако е писано, то ще стане. Read more: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=44105#ixzz0yDu2gRc1 15.07.2010
Виолета Гурнакова
|
