Всичко започна от гарата във Варна, където нашето приключение даде своето начало. Поехме пътуването, което щеше да сплоти европейското ни семейство, да отвори още повече любопитните ни очи, да даде отговори и начало на още един от многото мостове между България и други европейски държави. Летяхме от София и пристигнахме във Виена неделя вечерта, изморени, очакващи с нетърпение, интересната предстояща седмица. На следващия ден се срещнахме с госпожа Бакалчева, която се бе погрижила отлично за нашия престой във Виена. След интересната обиколка и разглеждането на кметството, направихме кратка почивка около Пратера. След това се отправихме към Българския културен институт, една българска обител в чуждата страна, съществуваща от много години, дом на културни събития, свързани с родината, изложби и изследователска дейност. Изслушахме интересна лекция на доцент Конева за първите български ,,европейци‘‘, общественици, а остатъка от деня се радвахме на свободно време, разхождайки се по търговската улица Мария Хилферщрасе. Покупките бяха неизбежни.Следващият ден посветихме на Виенския университет, порадвахме се на интересната дискусия и презентация на момиче, занимаващо се с кариерно консултиране. След разходка из културното здание, ние се отправихме към ,,Музеите Близнаци‘‘, които по-голяма част от групата посети. Аз, Софи и Ани решихме да посетим музея на модерното изкуство в близост. Ани живее в Рим и беше пътувала специално от там, за да се присъедини към посещението ни във Виена, защото от миналогодишното ни пътуване във вечния град, тя стана част от моста. След разходки из душата на Европа, ние се насладихме на оставащите дни, които за мен бяха най-интересни. Посетихме Парламента на Австрия и най-важното, бяхме гости в Българското Посолство. Там ни посрещна топло посланикът, госпожа Елена Шекерлетова и децата от българското училище, с които проведохме дискусията на тема ,,Европейска и национална идентичност. Кои сме ние?” Направихме много нови запознанства и приятелства. В началото бях малко притеснен, особено когато представях есето си на тема ,,Какво сме?‘‘. В последствие осъзнах, че сме като у дома си, заобиколени от българи, и няма от какво да се притесняваме. Запознах се с Елица, с която за радост споделяме едно хоби, писането. Сприятелихме се и с Никола, с когото прекарахме следващите два дни, почти непрекъснато заедно. Той ни развеждаше из града и наистина ни увери, че Виена може да бъде като наш втори дом. Последният ден се наложи да отлетим за България, колкото и да искахме това преживяване да не свършва. Завърнахме се у дома живи и здрави, по- пораснали, по-самостоятелни и по – обогатени. Всички осъзнахме, че такъв тип пътувания не само създават нови запознанства и мостове , но и изграждат нас самите, като осъзнати европейци, всеки път доказвайки, че е гордо и достойно да сме българи.
Радослав Станимиров
