Балеринки от “Школа балет” сръководител Татяна Костова отделиха време през лятната ваканция за любимото си занимание – балет.
В продължение на десет дни те бяха участници в създадената преди 20 години от Доц. Калина Богоева – Международна танцова академия Варна. Балеринките от школата бяха основната част от участниците в първа възрастова група на академията.
Това е част от интервюто на доц. Калина Богоева пред портал „Култура”:
Калина Богоева
23.07.2013 15:58
БАЛЕТЪТ И ДЕТЕТО
УВАЖАВАНАТА ПРИМА И ТАНЦОВ ПЕДАГОГ ПРЕД ПОРТАЛ КУЛТУРА
Доц. Калина Богоева – едно от големите имена в българския балет, е и признат танцов педагог и познавач на руската балетна школа. Преди 20 години тя създаде Международната танцова академия Варна, която се провежда всяко лято.
От какво зависи да се развие детското умение в артистичност? Достатъчен ли е трудът?
По принцип децата в ранната си възраст са по природа артистични и нямат задръжки. Те желаят да покажат себе си и излизат на сцената с пълна вяра в това, което правят. Когато пораснат, започват да се питат дали са достатъчно добри и някак се срамуват на сцената, но забелязвам в това издание на конкурса, че вече и по-големите деца много осъзнато търсят своята артистичност. По принцип това е дадено от Бога. Но педагозите, които работят с тях, и хореографите могат да допринесат много да се разкрие едно дете. Даже на пръв поглед то да изглежда сухичко и стеснително, може да му се помогне да се разкрие и да покаже много интересни неща от себе си.
След края на конкурса вече сте във Варна за 20-ото издание на Международната танцова академия Варна. Как се разви през годините академията, с какво това поколение участници е по-различно от първите, какви са новите предизвикателства пред преподавателите?
С много голяма радост създадох тази академия именно във Варна, защото Варна е балетната столица на България. Академията вече има дълга история. Самата аз се учудвам, че успяхме за тези години да работим с толкова много деца. Аз буквално мога да кажа, че израснаха деца – от бебета до балерини, и сега са някъде по света и танцуват, много е приятно да знаем това. Програмата на академията ни не е никак лесна и трябва да призная, че тази година ми прави впечатление, че и най-малките са невероятно издръжливи и много лесно възприемат това, което им се показва. Не мога да кажа защо е така, може би са дошли по-малко уморени от друг път или просто поколението, което расте, е различно, но те съобразяват много добре. Самите хореографи са учудени, казват: „влизам днес, показвам минута и половина хореография, което е много, а те го запомнят.” Това ни учудва и радва, разбира се. Другата страна на медала е, че те винаги искат нещо ново, нещо различно, за да им бъде интересно. Не могат да задържат дълго вниманието си върху едно и също нещо. Това е трудността, която имаме. И с големите, и с малките е така, с малките, разбира се, е по-силно. Педагозите се стараят да дават разнообразни задачи на децата, за да могат да ги поддържат в кондиция. Много интересни деца, много различни по своята индивидуалност. Бих казала интелигентни деца.
